Това са хора, чието зрение е нарушено, вследствие на патологично заболяване на очите и което не може да се корегира със стандартни очила, контактни лещи или медицинска интервенция. Дали даден човек е слабозрящ (Low Vision) не зависи от вида на заболяването, а най-вече от степента на пораженията върху зрителната система нанесени от него. Основният показател за функционалната способност на нашите очи е тяхната зрителна острота. Тоест колко ясно и колко дребни обекти виждаме на определено разстояние при определена светлина. По десетичната система за определяне на визуса, човек с нормално зрение има зрителна острота 1.0. Когато визусът се понижи трайно под 0.3, тогава съответния индивид може да се категоризира като Слабозрящ (Low Vision).
Друг показател за способността на това как виждаме е ширината на зрителното поле. Човекът с добро зрение обхваща до 210° поле по хоризонталната линия. Зрителното поле на Low Vision пациент е под 20°.
Третият важен фактор при хората с нарушено зрение е способността за адаптация към различни светлинни условия, а именно прехода от светло към тъмно и обратно.
Упоменатите по-горе параметри са важни, но по-важно е функционалното зрение на индивида. Например при близнаци с едно и също заболяване и еднаква зрителна острота на очите, може да се получи така, че единият успява да чете с диоптрични очила, а другия не. Функционалното зрение е субективен и мултифакторен феномен.
